Отдавна подозирахме, че любимото ни занимание ще ни доведе до дълги и спокойни старини. Оказва се, че и учените потвърждават съмнението, което имахме - мързеливите живеят по-дълго от работохолиците. А и животът им е в пъти по-спокоен от стреса, който изживяват най-трудолюбивите и работни хора.

Оказва се, че мързелът доста често е и полезен – жизнената енергия на всеки организъм е крайна величина (в известни рамки). Още през далчената 1908 г. немският физиолог Макс Рубнер, който изследвал повече от 900 вида птици, е открил следния интересен факт: колкото по-бавна е обмяната на веществата, толкова по-бавно настъпва стареенето.

Науката е установила, че “бавните” животни живеят много по-дълго, отколкото останалите. С дълъг живот природата е надарила например бавните влечуги, които не правят нищо друго освен продължително да се излежават на слънце и бавно да преработват храната.

Инге Хофман, автор на книгата “Мързелът – залог за дълъг живот”, сравнява човека с колата. Автомобилът, изминал 1 000 000 км по хубав път, може да се запази много по-добре отколкото този, който се е движил само 20 000 км, но през дупките. Според Хофван, същото се отнася и за човека - той трябва да се движи правилно, за да не се изтощава твърде бързо неговата жизнена “батерия”. От момента на нашето зачатие в организма ни започва да тиктака своеобразен часовник. Той спира само когато батерията напълно се е изтощила, т.е. нейният запас напълно се е преобразувал в извършена работа. Разбира се, възможни изключения от правилата са нещастен случай или тежка болест.

За да се избегне ранното изтощаване на тази жизнена "батерия" е препоръчително ритъмът на живот да не е толкова забързан.

Още любопитни статии:

Правим бизнес, но по ориенталски

Какво е общото между свински грип, политиците и секса?

Благородният елен се завърна в Чернобил