Не държахме особено да зачекваме отново темата за протестите и гражданското общество. Но ще се наложи. Защото има неща, които трябва да бъдат казвани, напомняни и коментиране постоянно.

Снощи в Гърция отново имаше размирици – сблъсъци между полицията и протестиращи граждани (синдикалисти, анархисти, футболни фенове...без значение какви). Хората изразиха подкрепата си към една българка – залятата с кисилина синдикална лидерка Константина Кунева. Акцията под надслов "Константина, не си сама!" обаче няма да спре до тук. Съвсем скоро и градските железници ще спрат за няколко часа в знак на солидарност.

Можем да бъдем сигурни, че в гръцките медии няма да започне дискусия – кой е провокирал протеста, кой е платил на демонстрантите да хвърлят коктейли „Молотов“, защо са рушили частна собственост и дали е нужна тази агресия. И медиите и обществото търсят причината защо и кой е поръчал атентата срещу българката, а не защо гражданите се бунтуват.И на никой не му минава през ум да пести сили, защото в случая пострадалата е българка.

У нас обаче такова нещо не може да се случи. При опита за организиране на граждански протест у нас по-важно бе дали и колко пари са получили „провокаторите“, какво търсят „футболните фенове“ на площада, защо природозащитниците и майките не са получили достатъчно внимание и т.н. А ако повод за сблъсъците бе чуждестранен гражданин, веднага щяха да се развият и шпионски сценарии, че чужди разузнавания подстрекават хората и т.н.

Боричканията сред самите протестиращи отнемат огромна част от гражданската енергия, която едно нормално общество насочва към управляващите го, когато не е доволно от нещо. А тук въпросът защо са недоволни хората изпадна от дневния ред.

Важно бе протестът да бъде задушен. Вниманието да бъде отклонено от основната тема и да се насочи към произвола на полицаите, платените провокатори, хората твърдящи, че някой им е отнел протеста! Докато това продължава, Илф и Петров ще бъдат прави - "Спасението на давещите се, е дело на самите давещи се".

Футболните фенове пред парламента заслужават уважение