Павел Астахов е един от най-известните адвокати на Русия, а от няколко години влиза в ролята и на писател. Като адвокат, той води ред обществено значими дела, привлекли вниманието на руската и световна общественост. Провежда защитата на американския шпионин Едмонд Поуп и постига неговото освобождаване, преставлява кмета на Москва Юрий Лужков, холдинга “Медиа Мост” и неговия собственик В.А.Гусинский, царската фамилия Романови и руските телевизионни канали НТВ, ТНТ, ОРТ.
Като писател издава бестселърите "Кметът","Рейдър" и "Шпионин", които може да намерите у нас.

Как се появи идеята за книгите?
За първи път идеята да пиша, се появи може би когато станах адвокат, още в началото на 90-те години, и даже тогава се опитах да напиша нещичко. Започнах да пиша един роман, който  кръстих „Миротворецът“, но така и не го дописах. Тогава, първоначално си казах, че може би още не съм узрял за писането, че нямам достатъчно опит, не съм още врял и кипял. По-късно усетих, че вече съм минал през толкова много дела, видял съм толкова много. И тогава реших, че е време да започна да пиша. И романът „Рейдър“ е плод на точно такова  съзряване, което се появи през 2005-а някъде.

Обезкуражиха ли ви повдигнатите обвинения относно романа „Рейдър“? Как ви повлияха?
Не, не ме обезкуражиха, но много ме учудиха. Защото аз искрено считах, че в Русия времето на тази глупост е преминало, че никой не би се хванал да реагира по този начин. Странно е да се вържеш така на художествено произведение. Следващата крачка е да четем басни и да подаваме жалби в съда срещу автора на баснята.
Може да се обиждаме по същия начин и на приказки, Корней Чуковски, който е известен детски руски писател, е казал следното: че е много трудно в Русия да бъдеш автор на приказки, защото хората започват да се отнасят към теб сякаш си фалшификатор на пари.

Мит ли е тогава символът на демокрацията: свободното слово?
Не, не е мит. Свобода има, аз самият съм символ на тази свобода, защото ако нямаше свобода на словото, аз нямаше да издам тази книга, нещо повече, щях да съм на топло заради нея. А книгата е издадена и аз съм тук. А тънко обидни и глупави хора има навсякъде, и където има свобода, и където няма.

С какво ви помогна адвокатската професия за написването на книгите?
Съвсем директно помага, тъй като всичките романи, по един или друг начин са базирани на онези дела, които съм водил.

Какво ви даде познанството ви с хора от висшите кръгове на Русия?
Даде ми освен материал от интересните дела, които водих, и поглед към интересни хора, интересни взаимоотношения, които можех да наблюдавам от първа ръка. Освен това, когато работиш и помогнеш на хора от висшия ешалон на властта, те започват да споделят със свои приятели, познати и така започва да се гради репутацията.

За първи път ли сте в България? Какви са впечатленията ви?
През 92-а година идвах в България, през София само минах и отидох в Бургас. Тогава бяхме на почивка, на курорт и нямам база за сравнение, за да кажа разликата каква е днес. Но на мен ми харесва София, вече се разходих из нея. Успях да надникна в „Александър Невски“ и в Руската църква. Хареса ми.