Според професор Джон Ленън от университета в Глазгоу хората биват привлечени от мисълта, че могат да бъдат на места, считани за недостъпни. Трудно можеш да откажеш на туристическа компания, която ти предложи да те разведе до най-непристъпния затвор в света, продължава Ленън. Според него хората, които предприемат тези пътувания, никога не са подозирали, че ще имат възможност да се озоват в Алкатраз или Аушвиц.
Ядреният туризъм също набира популярност. 16 години след аварията в четвърти блок на ядрената електроцентрала в Чернобил нивото на радиацията са достигнали нива, които позволяват човешко присъствие там. Така през 2002 г. бяха разрешени и кратките туристически пътувания в зоната на Чернобил – 120 км северно от Киев. Призрачен град със замръзнали в миналото постройки посреща любителите на екстремните пътувания, които имат ограничено време да разгледат и напуснат обекта. В името на собственото си здраве. Към този вид туризъм се прибавят посещения в Хирошима и Нагазаки, както и на разсекретени полигони, където са провеждани ядрени опити.

В последните няколко години природните бедствията също се превърнаха в туристическа атракция. Година след урагана Катрин Ню Орлиънс е посетен от 8,5 миниона души. Туризмът се е превърнал във втората по значимост индустрия в района. Групи смелчаци търсят информация за градове, къде скоро природните стихии ще излеят гнева си, за да поличат изживяването от мястото на събитието. Вълните цунами, които се стовариха върху крайбрежието на Индонезия, също привлякоха нови туристи в района.

Един особено драстичен пример за воайорство е туризмът сред бедните. Заможни представители на Западния свят с интерес посещават бедни райони в Индия и Сомалия, за да видят как живеят бедните. Дори щатът Луизиана в САЩ бе средище за подобен вид посетители след урагана Катрин.

В Индия много деца бягат от бедността, домашното насилие и безперспективността в своите села и малки градчета и се насочват към столицата Делхи. Там още на гарата биват посрещани от лидери на групите бездомни. Те им осигуряват храна и подслон, като в замяна новодошлите започват да изпълняват техните задачи – от събиране и препродаване на пластмасови бутилки до джебчийство. В края на деня се отчитат на своите по-големи наставници и в края на седмицата получават част от заработеното във формата на заплата.

В тези групи има само момчета, тъй като избягалите от домовете си момичета веднага попадат в ръцете на дебнещите сводници. Понякога туристите остават малко разочаровани, ако не видят достатъчно деца в акция. Американска туристка се оплаква на водача на групата „Знам, че не сме в зоологическа градина и те не са животни, но все пак ми се щеше да науча малко повече за живота им“, аргументира недоволството си тя.

Все още има непристъпни места за този вид туристи. Причините не са нито в липсата на търсене, нито на предлагане. Единствено политическите различия все още не позволяват посещения в страни като Северна Корея, където бедността има застрашителни размери. Чудесно място за бъдеща дестинация на воайорите.

Каквито и мотиви за тези нетрадиционни и смущаващи пътувания да формулират социолози и психолози. Заможните хора, които са посетили достатъчно красиви и луксозни места, явно се нуждаят от разнообразие. Спорен е въпросът дали демонстрират социална ангажираност, или се самоуспокояват, гледайки по-бедните от себе си.



Границата между любознателност и воайорство в туризма се размива

Пътуване сред нещастието