Начало / Културен / Камий Жакоб Писаро – единствения импресионист, който вярваше в социалната революция

Камий Жакоб Писаро – единствения импресионист, който вярваше в социалната революция

Известният френски импресионист е  учител на Гоген и на Сезан, но за разлика от тях остава зад светлините на прожектора и полагащата му се слава приживе го подминава. Камий Писаро (1830-1903) в съзнанието на съвременниците си остава аутсайдер, чието творчество заклеймяват като прекалено грубовато и просто.
Писаро е привърженик на анархистката идея. Предпочитал република пред възстановяването на монархията, а личната му кореспонденция показва, че не е имал илюзии по отношение на политиците. Като творец на авангарда, той е  отвратен от буржоазното общество. Отхвърля авторитетите и възпява индивидуализма, а посредством философията на анархизма съумява да обясни своята собствена концепция за красота. Писаро е убеден, че капиталистическата система генерира само „социална мизерия“ и през целия си живот подкрепя необходимостта от революция в Европа.
Син на сефарадски евреин от португалски произход, Писаро е роден в градче на остров Сен Тома в Карибско море, където живеела датска колония. Когато става на десет години семейството му се мести във Франция, където, въпреки че прекарва доста години, така и не получава френско гражданство и в смъртния си акт е вписан като датчанин.
Реалистичната живописна страст на художника е насочена към скромните сюжети като селски пейзажи, изобилстващи от приведените осанки на улисаните в полска работа трудещи се хора, както и към градски сцени на предградия и булеварди. Градът го пленява със своята живост и неспокойност. Очарова го движението, играта на светлините, смяната на облика му според годишните сезони, звуците, аромата му. Импресионистът има цели 30 платна, на които присъства един и същ обект – булевардът Монмартър. На всяко той изглежда по различен начин, като самостоятелен организъм, който живее свой собствен живот, променящ се под въздействието на природата и сезоните.
Разказвайки с багри за живота на бедните и отрудени хора, Писаро разкрива поезията и красотата на обекновения живот и разкрива естетическите и духовни качества на неща от ежедневието на човека, които на пръв поглед изглеждат незначителни и безинтересни.
С особен финес художникът пресъздава майсторски прозрачността и влагата на въздуха, както и усещането за дъжд, който току-що е паднал или те първа предстои да завали.
В същото време, за разлика от повечето импресионисти, Писаро предпочита по-завършените и по-структурирани композиции, а преобладаващите форми се характеризират с по-голяма обемност и подчертаност.
В края на 80-те години на XIX в. Писаро започва да изпитва неудовлетвореност от работата си и се обръща за известно време към Неоимпресионизма.
Художникът е очарован от идеите на по-младите си колеги, които заменят интуитивното възприятие, присъщо за импресионистите, с научното. То е свързано с научното изследване на явленията в природата и с техниката за разлагане на цветовете, базирана на оптичните закони. Образите са изградени от ситни живописни мазки, които създават трепкаща и вибрираща атмосфера.
В края на 90-те години на XIX в. Писаро изоставя Неоимпресионизма и се ориентира къв нов стил, чрез който по-лесно да изобрази усещанията си, провокирани от досега с природата, но запазва техниките, позволяващи му да постигне чистота на цвета.
Камий се влюбва в домашната прислужница Жюли Вали, от която има седем деца, като петима от синовете им стават художници. Прекарва живота си в бедност и трудно съумява да изхрани многобройното си семейство.
До края на дните си Писаро е отдаден на рисуването, но обществено признание получава едва, когато умира през есента на 1903 г. в Париж, на 73-годишна възраст.

За Културна ми Янка

Вижте също

Първият трейлър на „Хобит: Неочаквано пътешествие“ предизвика бурни реакции

Започна обратното броене на оставащите дни до световната премиера на „Хобит: Неочаквано пътешествие“. Филмът е …